Ако можеш да забавиш хода на времето, искам да кажа действително да го направиш, ще откриеш, че рекламите на много от уебсайтовете, които посещаваш, не стоят там в очакване да ги видиш. На рекламодателите им отнема време, макар и много малко, за да ти ги покажат. Точно на теб. Не на някой друг. Когато се появиш, ти биваш идентифициран и след това те преценяват. Потенциалните рекламодатели решават дали си струва. Накрая, след кратка борба победителят получава възможността да привлече вниманието ти. Ето я рекламата на най-красивите розови маратонки за тичане по смесени повърхности на хора със стандартна походка. Страхотно! Ти си щастлив. Освен че можеш да прочетеш статията, а ти си посетил уеб страницата точно с тази цел, получаваш търговска информация, която може да ти е полезна. Всички са доволни. Не те притесняват с реклами, към които не проявяваш интерес. Рекламодателят не хвърля пари на вятъра. Ефектът е много голям, а това е най-важното.
За съжаление не е точно така. Нещата съвсем не са толкова розови. Това, което по-горе описах като борба между потенциалните рекламодатели за възможността да привлекат вниманието ти, в света на рекламата се нарича „офериране в реално време“ или за по-кратко RTB. В тези милисекунди, когато се случва, информация за теб се споделя със стотици или хиляди компании. Тя може да включва данни за точната ти локация, какво четеш, слушаш или гледаш онлайн, информация за здравето, или сексуалната ти ориентация, както и уникални кодове. С помощта на последните компаниите могат да продължат да те следват онлайн. С други думи, чрез RTB интимна и доста подробна информация за теб може да се окаже в бази данни, притежавани от компании, за които дори не си чувал, и никога не си давал съгласието си за това по какъвто и да било начин.
Никой всъщност не знае какво се случва с всички тези лични данни, кой ги използва, кога и как. Предполага се, че тези, които определят правилата на RTB, не искат да те предадат. Както обаче посочват от Bits of Freedom, организация, която е наш партньор, те го правят възможно, но не предприемат никакви действия, за да не се случва то. Може би си спомняш, когато Facebook позволи изтичането на лични данни и не направи нищо срещу това. Тогава всичко приключи със скандала около Кеймбридж Аналитика и появата на политическата сцена на някои властелини, които не се изявяват като големи демократи. Нещо подобно може да се случи и при оферирането в реално време. Между другото, тази практика не излага на риск само демокрацията ни. Ти също си изложен на риск. Липсват мерки, които да осъществяват ефективен контрол над личните, а понякога и над доста интимните ти данни, които се споделят. Те могат да бъдат свързани с теб.
Някои сигурно ще вдигнат рамене и ще кажат, че това няма значение. Защо ще искаш да криеш какво четеш и къде се намираш, ако си почтен човек, и спазваш закона? Те могат също така да посочат хиляди причини, доказващи, че са прави. Самата аз съм в много добри отношения с шефа и колегите си, но не искам те да знаят някои интимни подробности за мен. Такава информация може лесно да се извлече от това, което чета в интернет. Аз не съм от хората, които привличат вниманието на околните. Работя като застъпник и живея в една много либерална страна. Тези, които не се радват на такива прекрасни условия, могат да имат много по-наложителни причини, за да искат да запазят някои (напълно законни) аспекти на живота си само за себе си. Те могат да са свързани с шансовете им да си направят подходяща здравна застраховка или да си намерят работа, или да получат изгоден кредит от банка.
Сега вероятно ще попиташ защо ние в Liberties все още използваме поведенческа реклама, когато споделяме постове във Facebook, след като толкова решително се борим за защитата на личните данни. Това означва, че ти най-вероятно не си запознат с начина ни на работа. Първо, ние не прилагаме системата RTB. Второ, ние не критикуваме тези, които го правят, за да продават продуктите си. Критиката ни е насочена към хората, които определят правилата, по които тази индустрия функционира. Ние просто искаме те да спазват законите, a понастоящем смятаме, че не го правят.
Тези, които имат много твърди морални принципи, вероятно няма да са съгласни с нас. Да, ние не критикуваме бизнеса и организациите, които използват RTB, за да продават продуктите, и идеите си. Аргументите ни обаче водят до логичното заключение, че те всъщност са корумпирани. Вероятно така ще си помислиш за тях, след като участват в тази система. В такъв случай има само едно нещо, което можеш да направиш, за да останеш верен на морала си. Независимо дали става въпрос за бизнес, или за организация, като Liberties, трябва напълно да се откажеш да я използваш. Тогава няма да има RTB, няма да има целева реклама във Facebook, няма да има нищо подобно.
Помисли малко и ще видиш, че този морален аргумент не е особено убедителен. В реалния живот сме свидетели на голямо разнообразие. Понякога нещата, които са лоши на пръв поглед, се оказват, след като се вземат предвид всички обстоятелства, точно тези, които трябва да направим. Представи си например, че имаш бизнес и продаваш екологично чисти продукти. Недей, моля те, да го съсипваш от любов към Бога. Ти ще бъдеш неконкурентноспособен, ако не използваш поведенческа реклама. Прави го за сега. Едновременно с това обаче води борба за свят, в който предприятията няма да се нуждаят от нея, за да печелят позиции на пазара. Тогава личните данни на хората ще бъдат в безопасност.
Точно това правим и ние.